Амулетът

Амулетът е предмет на силата, изработен при таен ритуал,
за да концентрира в себе си необходимата защитна сила. Той спира злото и го отдалечава от човека, който го носи, или мястото, където е поставен.
Използва се за щит на всичко застрашено: къща, животно, растение. Всеки амулет е и талисман, но не всеки талисман е амулет. Талисманът е предмет, за който някой си втълпява или го нарича да му носи късмет и добро. Не се изработва по строги заклинателни правила като амулета. Така много ученици превръщат в талисмани определени писалки или куклички, като ги заплюват за късмет и винаги ги носят със себе си.
Муската пък акумулира силата на писаното слово.
Тя е изписана върху пергамент магическа формула от свещена книга, свита на триъгълник в кожена торбичка.
Изработката на амулета е тънка работа, смятат вещите. Не всекиму е дадено. Традицията не позволява широк кръг посветени. Предава се от човек на човек. Обучението и посвещаването са задължителни.
Амулети се правят от дърво, полускъпоценни или обикновени камъни, кожа, кост, метал или комбинация между тях. Дървените се правят от 40 вида широколистни, а иглолистните дървета са забранени. За някои видове дървото трябва да е расло срещу изгрева на слънцето, за други срещу залеза, да е саморасляк или слоговица, т. е. на межда. Има и ред специфични изисквания – клончето да се вземе от горния край на короната, средния, долния или от корена. Изпълнението превръща амулета в уникат, който може да е притежание само на един човек. Минава се и през обреди с вода, билки и огън. Важно е дали дървото се придобива сутрин, преди изгрев, след изгрев, по права пладня, следобед и в кой ден. При придобиването на материала и обработката се изричат заклинания.
Амулетът не се прави наведнъж, а на части. Днес едно, след време друго. Най-простите амулети могат да се направят до три дни. За по-сложните обаче са нужни 5, 7, 9, 12 и дори 40 дни. Най-често защитниците от зли сили
са с форма на
квадрат, кръг, ромб и рядко наподобяват растителен орнамент. Изключения са допустими, когато по някакъв знак свише те са намерени и взети наготово от природата, но при придобиването има задължителни наричания. Големината не е от значение за акумулираната в амулета защитна сила. След като се формова, върху основата на амулета се изобразява апотропеен (защитен) знак. Това става чрез нажежено острие, инкрустация на мед, месинг и бронз или като се търси конфигурация в самото дърво. Такива фигури обичайно образуват черните тънки жилки в дървесината на глога. При изписването на апотропейния знак се правят наричания за концентриране на енергия.
Магическите думи обаче не трябва да се чуват от непосветени, за да не си губят силата. Звучат като „на бялото в черен глог ще търсиш черна жила. Преди да се превърнат в украса, амулети са били и орнаментите на народната шевица и накитите, добавя той. По тази причина те се слагат около пазвата, краищата на ръкавите и полата и откритите части на тялото, откъдето може да проникне злото.
Позволено е амулети да се правят предварително, без да са нарочени на някого. За да станат нечии, е необходимо майсторът да не посочва кой е подходящ и демоноборецът „да ти хване окото“.
Човек сам си го открива. Придобитият амулет не се слага веднага, а преди изгрев слънце, след като преспиш с него под възглавницата една нощ. По поръчка амулет се прави, като на майстора се кажат трите имена, часът, денят, месецът и годината на раждане.
Ангел Гоев – етнограф

Допълнителна информация:
Амулети
Уикипедия – Амулет

Comments are closed.