Еньовден

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.

Календарно е свързан с лятното слънцестоене – един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който „облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима“, „Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето „спира да се движи“ и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима „мълчана вода“ (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е „хаталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.

Амулетът

Амулетът е предмет на силата, изработен при таен ритуал,
за да концентрира в себе си необходимата защитна сила. Той спира злото и го отдалечава от човека, който го носи, или мястото, където е поставен.
Използва се за щит на всичко застрашено: къща, животно, растение. Всеки амулет е и талисман, но не всеки талисман е амулет. Талисманът е предмет, за който някой си втълпява или го нарича да му носи късмет и добро. Не се изработва по строги заклинателни правила като амулета. Така много ученици превръщат в талисмани определени писалки или куклички, като ги заплюват за късмет и винаги ги носят със себе си.
Муската пък акумулира силата на писаното слово.
Тя е изписана върху пергамент магическа формула от свещена книга, свита на триъгълник в кожена торбичка.
Изработката на амулета е тънка работа, смятат вещите. Не всекиму е дадено. Традицията не позволява широк кръг посветени. Предава се от човек на човек. Обучението и посвещаването са задължителни.
Амулети се правят от дърво, полускъпоценни или обикновени камъни, кожа, кост, метал или комбинация между тях. Дървените се правят от 40 вида широколистни, а иглолистните дървета са забранени. За някои видове дървото трябва да е расло срещу изгрева на слънцето, за други срещу залеза, да е саморасляк или слоговица, т. е. на межда. Има и ред специфични изисквания – клончето да се вземе от горния край на короната, средния, долния или от корена. Изпълнението превръща амулета в уникат, който може да е притежание само на един човек. Минава се и през обреди с вода, билки и огън. Важно е дали дървото се придобива сутрин, преди изгрев, след изгрев, по права пладня, следобед и в кой ден. При придобиването на материала и обработката се изричат заклинания.
Амулетът не се прави наведнъж, а на части. Днес едно, след време друго. Най-простите амулети могат да се направят до три дни. За по-сложните обаче са нужни 5, 7, 9, 12 и дори 40 дни. Най-често защитниците от зли сили
са с форма на
квадрат, кръг, ромб и рядко наподобяват растителен орнамент. Изключения са допустими, когато по някакъв знак свише те са намерени и взети наготово от природата, но при придобиването има задължителни наричания. Големината не е от значение за акумулираната в амулета защитна сила. След като се формова, върху основата на амулета се изобразява апотропеен (защитен) знак. Това става чрез нажежено острие, инкрустация на мед, месинг и бронз или като се търси конфигурация в самото дърво. Такива фигури обичайно образуват черните тънки жилки в дървесината на глога. При изписването на апотропейния знак се правят наричания за концентриране на енергия.
Магическите думи обаче не трябва да се чуват от непосветени, за да не си губят силата. Звучат като „на бялото в черен глог ще търсиш черна жила. Преди да се превърнат в украса, амулети са били и орнаментите на народната шевица и накитите, добавя той. По тази причина те се слагат около пазвата, краищата на ръкавите и полата и откритите части на тялото, откъдето може да проникне злото.
Позволено е амулети да се правят предварително, без да са нарочени на някого. За да станат нечии, е необходимо майсторът да не посочва кой е подходящ и демоноборецът „да ти хване окото“.
Човек сам си го открива. Придобитият амулет не се слага веднага, а преди изгрев слънце, след като преспиш с него под възглавницата една нощ. По поръчка амулет се прави, като на майстора се кажат трите имена, часът, денят, месецът и годината на раждане.
Ангел Гоев – етнограф

Допълнителна информация:
Амулети
Уикипедия – Амулет